което да струва обичане.
Съшивах, посичах и падах, и тичах...
Предадох се. Празна от ничийност.
Какво да простя? Нищо не нося,
което да струва предателство.
Задавах въпроси, царувах и просих...
Износих се. От обстоятелства.
Убивах убийци, любовници любих,
лъгах лъжци, мъченици измъчвах,
сънувах, събуждах, намирах и губих,
упътвах, предписвах безпътност...
Какво да ти кажа? Нищо не знам,
освен, че ми писна да тичам.
Сега е различно, мълча и се вричам...
Дано да заструвам обичане!
Елица Мавродинова
Няма коментари:
Публикуване на коментар