Хайку

Времето мирише на зюмбюл
целунат 
от усмивка

* 

ХИТРА ЖЕНА

От небето на очите и

заваляха безброй сълзи:

всяка с различна задача.

                                               

УНЕС

Заслушах се в ушите си:

откога ли в тях

не е полягал гласа ти?.....

СТАРЕЕНЕ

Есен е.

Прегръдките със самотата

зачестиха.

КОНСТАТАЦИЯ

Не е нужно

камъкът да падне от раменете ми,

а мисълта за него

да слезе от главата ми.

ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ

Понякога

целият живот не стига,

за да преминеш пътя

от юмрука до разтворената длан.

УРОК

Недоизказаното от мен

е повторение на урока

за недочутото от теб.

МЕДИТАЦИЯ

Тишина.

Дълбока тишина.

В нея уча думите да плуват.

*

Зелени жита

разпускам косите си

да дъхат на теб.

*
Снегът се стопи

но остана морето
защо не дойде. 

*

Вятърът се събуди.

Прегърна

самотното дърво.

 *

Хиляди мъже

а в две ръце ще умра

дано да ги имам.

 *

Щом се събудя

търся теб,горещият

и пак мечтая

 *

И

във вечния си сън

ще те сънувам.

 *

Земното привличане.

По-слабо е от твоето.

Прегърни ме.

 *
Есен е!

Разбрах го тази сутрин,
стъпвайки на чистата веранда.

*

Очи на сърна

галят твоите коси.

Сбъднат нежен сън.

*

Тихо ромони

споменът в сърцето.

Нарисува теб.

*
Поляна,
пълна с детелини.
Моята не я откривам.

*
Снощи търсих в несвяст
онзи,който не беше в леглото ми.
И намерих поема
за онзи,когото обича душата ми.

*
Ако се страхуваш 
сама да ме оставяш,
ти подари ми цвете - 
и то ще ме опази.

*
Усещам всяка песъчинка
по тялото ме е целувка.
От теб.

*
Вали на фрагменти.
И аз като кон прескачам
шахматно живота.

*
Сърцето ми е
пясъчен часовник
когато те очаква.

*
Скакалците си говорят 
със тревите,
а мравките подслушват.

*
Нахраних врабците 
с трохи -
от моето време.  

*
Звездите не умират.
Падат -
право във сърцата ни.

*
Прекрасно е да се види 
през дупката в хартиения прозорец
Вселената.

*
Всяка тревичка 
е сама 
преди буря.

*
Открих лятото в твоите устни,
стана зрял малинак -
нощта.

*
Помниш ли себе си.
преди 
себе си.

*
Самотен е пътят,
ако край него не никнат 
стръкчета трева.

*
Дали е новолуние?
Или душата
свети омагьосана.

*
Тихо.
Лунният рог се заплете
в ризата ти.

*
Всичко 
все пак миг е,
но тука бях.

*
Къде отивам
накъде ме водиш
през тази твърде дълга самота.

*
Вятърът видях огънат
за миг 
в пясъците стихнал.

*
Никоя пустиня 
не подозира
пустотата си.

*
Ще ме обикнеш ли,
ако душите ни се срешнат
в различни от сегашните тела.?

*
Изпарих се като капчица роса.
Сутрин по листата 
ме търсете.

*
Звездите пеят.
Казват,че
Питагор чувал хармонията.

*
Свят за миг
сетне друг
уморих се да се преселвам.

*
Фотоапаратът 
остана в къщи.
Трябва да запомня всичко.

*
Влакът замина.
По релсите вятърът
вчерашен вестник разлиства.

*
Виж колко си красива!
И поднесе морето
огледало на луната.

*
Самотни чадъри на плажа.
Удави се лятото
от печал по красива летовничка.

*
Девойки тъпчат грозде.
И въздухът пиян е
от желание.

*
Печка пее в татковата къща. 
С чайника 
за татко си говорим.

*
Животът е направен
от водна капка 
и дихание.

*
Морето милва 
нежният бряг...
Вече са едно.

*
Дъждовна вечер-
в капка се ратвори
светлината.

*
Локви по пътя.
Разплисква звезди
закъсняла каруца.

*
Безлунна нош.
угаснаха и звездите 
на жасмина.

*
В чаша кафе 
се сипе захар
 и снежинки.

*
Лунна нощ
самотни сенки
разговарят по стените.

*
Светулчица в нощта.
Една звезда търси
сянката си.

*
Листа тънцуват
в летежа си надолу.
Умират в жълто.

*
Затварям в рамка 
мига.
Пазя го за вечността.

*
Толкова много тъга
има у мене.
Може да ми стане име.

*
В думите 
те пазя.
Да не отминеш. 

*
Усетих.
На този свят дойдох
единствено да те обичам.

*
Отлагах радостта.
В тъга 
изгубих дните.

*
Отмъстих си.
Превърнах те 
в стихотворение.

*
Отмъстих си.
Плених те в свойте думи.
Сега не можеш да си идеш.

*
Седнах на стола
с цялата си
мъка.

*
Тежи тъгата.
върху ръката пуста.
непогалена.

*
Старо гробище.
Полегнали камъни.
Търсят почивка.

*
И обичта си
с храната 
ми поднасяш.

*
Смуча бонбон.
Мъча се и сладостта на изгубеното щастие 
да изтръгна.

*
Как да скърбиш,
сред ухание на 
рози. 

*
Жена откъсна
случайният ми поглед.
Дъх на божури.

*
Ледени висулки
се топят на едри капки
и измиват кокичетата.

*
Дъждовна капка 
в стъкло разби се и 
сълза проточи.

*
Висока зимна луна 
свети по пътя.
Тихо те
чакам.

*
Дъжд.
Сълзите на небето
пълнят кладенеца.

*
Под зимното слънце
язди на коня
моята премръзнала  сянка.

*
И кучето бездомно ли е мокро
от есенния дъжд?
Скимти нощта.

*
Ах ,тази буря!
Открадна дъха на цветята 
и бяга.

*
На върха на скалата-
самотен 
гост на луната.

*
В очите ти 
морето се оглежда!
Аз съм пясъкът!

*
Лято е до теб!
Сърцето ми е слънце
оъ морски мечти!

*
Усмихни се,
нека бъда слънцето
в очите ти!

*
Морето е риза 
с лодки от копчета.
Облече я пак.

*
Дълги са нощите.
Главата ми е будна,
а тялото спи.

*
Любовта ми е птица.
при теб я изпращам.
Целуни я за сбогом.

*
Чакам изгрева
да целуни морето,
цветята и мен.

*
Дъжд.Слънцето
ми изпрати усмивка,
от локвата до мен.

*
Езеро в гората.
Тихо.
Слънцето лъчите си изплаква.

*
Бели снежинки.
Бавно , нежно пробождат
влюбено сърце.

*
Усмихваш ми се.
В сърцето ми е есен.
И от студ боли.

*
Облак изплака.
събух си годините.
Мирише на прах.

*
Рисувах стъпки.
И тръгвах.
Да гоня вятъра.

*
Умирам бавно,
като сълза изтичам.
Раждам се роса.

*
Горещо ми е.
Угаси този огън
с хладни целувки.

*
Сълзите са молитва 
на дете по залез,
след тръгване ...


*
Хлябът оставен
по гробовете пее.
Птиците сити.

*
Заобля се пътеката.
И стъпките
се връщат.

*
Гледам птицата,
която тихо крачи
в края на света.

*
Аз се взирам 
в твоята чаша за кафе.
Мисля къде си.

*
 Играя с цветовете 
на душата ти.
Със синьото флиртувам.

*
Бездомно куче
от уличната лампа 
търси топлина.

*
Небето вали
и пълни гнездата.
Птиците плуват.

*
Щрак! Светкавица!
Небето се раздира !
И Господ снима.

*
В дълбочината 
на очите ти те търся.
омагьосващо.

*
Лято е.
Живее ми се
в хладилника.

*
Погледни горе,
небето е голямо-
ти си звезда.

*
Оглеждам се в теб.
Каква съм била преди -
слънце зад облак.

*
Синьото море
привлича много хора.
защо се бавиш.

*
Вечерта приспа
живота и 
той засънува.

*
Мама сега е 
едно със смъртта.
Вече нищо не ни разделя.