ЗООПАРК

Във тясната клетка с метална решетка
насред зоопарка ни нов
лъвът и лъвицата – зрелищна гледка,
се готвят да правят любов.

Той – жива трагедия: с рехава грива,
омърлян след снощния дъжд,
почти импотентен, я гледа лениво,
по навик приел да е мъж.
Тя – млада дивачка с изящна походка,
родена за плячка и кръв,
но ляга смирена, покорна и кротка
с почти импотентния лъв.
А после се свива в най-мрачния ъгъл
и с поглед прескача навън,
разбрала, че този живот я е лъгал
и просто живее насън.
О, как си мечтае, щом слънцето зайде,
да тръгне на смърт и на лов
и после до плячката с царя на прайда
да спи. И да прави любов!
Кръвта ú по младите вени да рукне,
усетила новия плод...
А после какво? Ако ще и да пукне!...
Така се сънува живот.
Но времето свърши. Приключи момента.
Спи зоопаркът студен...
И пъпли животът, почти импотентен,
забравил защо е роден...

Ники Комедвенска