ПРОСЯК

До портите на храма свят
стоеше, просещ подаяния,
бедняк съсухрен, жив едва
от глад, от жажда и страдания.
С надежда сетна в поглед сляп
хляб чакаше, ръка протегнал,
а някой камък вместо хляб
оставил бе в дланта му черна.
За твоята любов преди
аз молех с мъка тъй голяма.
Най-чистите ми чувства ти
така безжалостно измами!

М.Лермонтов
превод : Красимир Тенев