КАТО ТЕБ

Учудваш ли се,мамо,че те галя?
Едва потрепват кичурите пъстри…
Косата ти навярно е забравила
дъха на позабравените пръсти…
Не смееш даже поглед да преместиш-
от страх да не прогониш топлината
в ръката ми,
която толкоз често е затръшвала вратата!
Не се страхувай,мамо!
Порасна непослушното момиче!
Аз знам,че можеш,затова прости ми,
че не разбирах колко те обичам…
През сълзи не веднъж си ми желала
да бъде дъщеря ми непокорна.
Е,нека бъде,нека е такава,
и нека грешките ми да повтори!
Един ден моите сълзи ще покапят под
първата и ласка мълчалива…
Аз знам,че тоя ден ще дойде
и като теб ще чакам търпеливо….

Румяна Веселинова