Ще бъда дъжд и той ще завали
и с вятъра ще влезе в твойта стая!
От удара в стъклата ще боли,
а колко струва болката, не зная...
Но този дъжд все някога ще спре...
Добре тогава, аз ще стана пролет!
Ще топля само твоето море...
Ще следвам само твоя вечен полет!
И някога, щом ти се умориш
при тебе ще се спусна като залез...
Ще чакам тихо дòкато заспиш
и щом заспиш косите ти ще галя!
Тогаз ще оживея в твоя сън
тъй както оживяват чудесата...
И нищо, че студено е навън –
в съня ти ще изчезне самотата...
 
Красимир Трифонов ©