Сърцето ми е стар модел -
ръмжи от злоба, ври от страсти.
Но тръгва с мен към всяка цел.

Дори и без резервни части.
Върви със мен под свода син
не очаква нежни грижи...
При този доста скъп бензин
сърцето евтино ме движи.
Къде ли с него аз не бях!
И колко спътници побира:
Любов, надежда, радост, страх...
Не му е лесно по баира.
Не му е лесно в равен ден,
когато лудо го подгоня.
И всички удари по мен
личат по неговата броня.
То губи сили вече, знам.
Дори в най-бедните минути
не искам аз да го продам.
А кой наивник ще го купи?

Георги Константинов