НАПРЕД И НАГОРЕ

Когато на пътя застанеш, потресен и смисъл не виждаш във идния ден, когато заплачеш, а чувстваш се смешен, когато на болка душата е кей.
Когато попаднеш на чужди сред свои, и рани в гърба ти напомнят за тях, когато приеме те в свойте покои страстта да обичаш, а теб те е страх.

Когато на слънцето топлите длани, ти дават надежда и смели мечти, когато ръцете в молитва събрани, жадуват за пламъка в нечий очи.
Тогава кажи си:,, Напред и нагоре!", и верен на своята същност бъди, човек е орисан докрай да се бори, да пада, да става, дори да боли!

Стефан Александров