Ще летя надалеч, на пук на пътните знаци.
- Забранено е да се лети! - ме учеха мама и тате.

- Ти си просто човек, пет стотинки не струваш.
- Как така ще летиш! Всеки полет е лудост!

Тъй ме учеха всички. - Не си - казваха - птица!
- Да си птица боли - и крилата ми скриха.

- Ако си умен ще си кротуваш,
пеш ще ходиш, от високо ще се страхуваш.

Аз повярвах за миг във двукраката личност,
колената присвих, в пражитейска първичност.

И затворих очи. - Най-голямата грешка!
Зад клепача открих същността си човешка!

- Ще летя!- изкрещях - без крилете на птица.
И да ходя пеша,пак в небето ще тичам.

Камен Илиев