ЧУДЕСА ЛИ

На четири пресечки от нощта
един човек раздаваше балони.
Превърна няколко разрошени деца
във летни, босоноги вихрогони.
Завърза им отрязъци небе
с мелодия на шушнещи фонтани.
Забравих, че съвсем не съм дете
и пръстите ми бързаха да хванат
най-жълтата връвчица на деня,
преди под залез да се мушне светлината.
Открих, че още мога да летя!
Човекът каза, че е от душата...
И после се обърна към брега,
повдигна се на пръсти и изчезна
След него Слянцето се спъна във нощта,
въздъхна тихо и залезе.

caribiana