Позвъни, обади се, Любов!
Ти, която да си, намери ме!
Аз те чаках с години, готов
да запиша и номер, и име!
Ти мълча. Със години и с дни.
Ти не звънна, дори и
погрешка.
Иззвъняха се сума жени —
ни една между тях ти не беше.
И напразно с писалка и лист
все те чаках… Ни глас, нито
ласка.
Що цигари изпепелих
и на листа що глупост
надрасках.
Пак съм сам… Обади се, Любов!
Вън вали. И април е тъй
хладен.
Телефона поглеждам (в дълбок
сън заспал). А край него —
кълбо
жици, жици… Контактът —
изваден… Дамян Дамянов
Няма коментари:
Публикуване на коментар