В тази бяла лунна тишина
и разплаква бледата луна,
и я сваля до сами стъклата?
Притвори прозореца!
Мълчи!
В долния етаж едно пиано
свири много тъжно. Не плачи!
Нищо, че навън се мръкна
рано!
Нищо, че в гнездата, пълни с
мрак,
птиците със влюбени зеници
тихичко си дават таен знак…
Не плачи! Нали и ти си
птица!…
Нищо, че тополите шумят
и раздават обич и прохлада,
а под тях прегърнати вървят
всички млади, а и ти си
младо!…
Не скърби, затворено сърце!
И за теб ще дойде светлината!
Чувай — долу две добри ръце
тъжно свирят Лунната соната.
Дамян Дамянов
Няма коментари:
Публикуване на коментар