БИРА С КАРТОФИ

Дълго и черно, черно и мокро поле.
Десет тополи, обути във жълти пантофи.
Хремав дъждец, а под вятъра сникав - те,
десет жени вадят черни картофи...
Бавно към края на дългите черни бразди
пъплят и ровят в земята жените бездумни.
После едно ремарке със измити звезди
тръгва към белия град със бирарии шумни.
Там ще ми кажат през бирена пяна и смях:
"Пий! Забрави! Вина никоя няма!"
Как да забравя, когато едната от тях-
в дългото черно поле - беше мама. 

Ивайло Балабанов