На дъщеря ми Катя
Когато дойде твоето щастливо бяло време,
не чакай скъп чеиз, ни къща, ни кола.
Подаръкът ми сватбен ще бъде много дребен:
... ще те закича с проста нашенска игла.
Така запомних мама - с игла върху сърцето.
И теб така да помня, а ти ще разбереш,
че тя ще ти е нужна, защото битието
е тънко и се къса - не може без кърпеж.
Вълшебна е иглата и щом това узнаеш,
тя ще те слуша винаги с отворено ухо.
Със нея можеш кладенец дори да изкопаеш,
безсмъртен знак да сложиш на плат и на дърво.
Бодни я като брошка на младата си пазва.
Жените на рода ни я носиха до днес,
защото е оръжие, с което се опазва
неопетнено име, неопетнена чест -
затуй са еднооки най-страшните апаши,
поискали насила от твоя род жена.
Да знаеш: от иглата и дяволът се плаши
и аз ще те закича със нашенска игла.
Ивайло Балабанов
Няма коментари:
Публикуване на коментар