КОЛКО РЕАЛНА Е ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА

Преди да осъдиш някого, преди да претендираш за каквато и да е абсолютна истина, моля да прочетеш следващите няколко реда

    Способен си да уловиш по-малко от 1% от електромагнитния спектър – светлината е всичко, което можеш да видиш.

    Светлината се разпространява с 300 000 km/s – на информацията й е необходимо известно време за да достигне окото, и чак след това да бъде обработена и разбрана от мозъка. Ако трябва да сме точни, всичко, което си видял е вече минало и няма нищо общо с настоящият момент.

    Можеш да чуеш едва 1% от акустичния спектър - въпреки това никога не е достатъчно тихо когато имаш нужда от тишина.

    Скоростта на звука е приблизително 1 200 km/h – разпространява се в пъти по-бавно от светлината, но мозъкът има способността да синхронизира разминаването на звука и картината в рамките до 1.2 секунди.

    Докато четеш тази статия пътуваме с 200 km/s, или с 720 000 km/h – някъде из галактиката.

    90% от клетките в тялото ти работят за чужда, вирусна или микробна ДНК – буквално тези клетки вече не са твои.

    Човек има 46 хромозоми, това е с 2 по-малко от бройката при картофите – „защо са му нужни толкова хромозоми на един картоф“?

    На всеки 7-8 години се подменят всички клетки в тялото - въпреки това ти запазваш своята индивидуалност.

    Материята е съставена от атоми, които в същината си са 99.999 999…% празно пространство - поради огромните разстояния и нищожното количество материя, единствения начин, по който материята може да взаимодейства е чрез силови полета. Никога не си докосвал каквото и да било, въпреки реалното усещане за допир.

    Същите тези атоми изграждат изцяло твоето тяло, но нито един от тях не е останал от момента на раждането ти – всъщност за 20 години ги подменяш над 5 пъти.

    Дъгата е оптична илюзия, която виждаш благодарение на коничните рецептори в ретината на окото – за животни, които не притежават тези рецептори дъгата просто не съществува.

    Обясняваш си света с натрупаните до тук знания и опит – ако кажеш на някого, че го разбираш, ти всъщност го лъжеш и разбираш единствено собствените си мисли и чувства, породени от думите на човека отсреща.

    Времето е относително понятие, има смисъл единствено когато съществува наблюдател [отнася се до определен времеви фрейм] – времето реално не съществува извън твоето съзнание. [Алберт Айнщайн]

    Живееш в собствена вселена, където допирните ти точки с хората са ограничени от няколко сетивни канала, чийто постъпваща информация бива разкодирана от мозъка, в последствие представена така, че да има смисъл в твоята вселена.