С очите на всичките тъжни мъже от квартала,
във който живее жената със белия шал,
те питам - защо красотата й,господи,бяла
на човека със малката черна душа си дал?
Как така бяла птица и гарван в едно съчетаваш?
Не го ли попита красотата й ще му трябва ли?
Когато жената със белия шал минава,
декември край мен мирише на цъфнали ябълки.
И той до цъфтежа й нежен върви начумерен,
със слепи очи сякаш крачи улисан и сам
и топли стотинките в джоба си,дяволът черен,
наместо да стопли ръката й - бялата - там.
Дали е сляп,Господ,или има в очите си трънчета?
Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,
че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,
когато върви през света със белия шал.
Не пожелавам жената на ближния - тъй подобава:
нека той си е брачен стопанин,аз - любовен ратай,
но когато жената със белия шал минава,
извади ми очите,Господи,и му ги дай!
Ивайло Балабанов
Няма коментари:
Публикуване на коментар