Затвориш ли сега за миг очите,
ще видиш колко път зад нас лежи.
А никога до днес не се заппитах:
кое така дълбоко ни сближи.

Отгде дойде? И как се случи всичко?
Какво събира хората? Не знам.
Аз знам, че ти сега не си самичка,
и аз не съм във трудностите сам.
А има често бурни дни, в които
свисти насреща вятърът суров -
в такова време пари във очите
и мен ми трябва твоята любов.
Това е правото да имаш близък.
Да имаш малки тайни с друг човек.
И пътя, който в щастието влиза,
да бъде и мъчителен, и лек.
Когато в мене закипи тревога,
и спра за миг с отслабнали гърди,
преди да кажа: -Не! Не мога!
Аз чувам тих спокоен глас: -Иди!
И тръгвам. А над мен високо горе
се вдигат птици с пламнали криле,
усмихват ми се дружелюбно хора,
звъни от песен цялото поле.
И ти вървиш до мен. Добра. Честита.
И ясен път пред двама ни лежи.
И тъй е хубаво! Какво да питам:
кое така дълбоко ни сближи.

Иван Радоев