Тя пристига. Поспира за миг и отключва.
И потъва сама в магазина отсреща.
Всяка сутрин след осем това ми се случва.
И кафето ми хуква към нея – горещо.
След секунди излиза отново. С метличка.
Попремита листата. И погледи мъжки.
И подрежда това-онова – все самичка.
А отсреща мъжете седят. Без задръжки.
Коментират. И губят си в нея очите.
Тя е с дънки. Краката и стигат до Бога.
Да е руса? Брюнетка е тя. Тук грешите.
А косата й – лъскава, права и строга.
И отпивам кафе. То отдавна изстина.
Тя събира очите – на оня, на тоя.
Не в кафе съм. В галерия – с жива картина.
И не пия кафе. А се срещам тук с Гоя.
Николай Дялков /bohem/
Няма коментари:
Публикуване на коментар