РОКЛЯ

Чудото се случи много рано.
Тя недуомяваше сама.
Просто се огледа във герана
и разбра, че вече е мома.
И сънува рокля с пеперуди
Колко хубав беше тоя сън!
Но баща и рано я събуди,
че овцете чакаха навън.

Рокличка детето не получи.
Рокля и девойката не взе.

Младостта проплака като ручей
и опали босите нозе.

След години влезе в чужда къща.
В плитките и пламна есента.
А в сърцето все една и съща
тлееше моминската мечта. 
Но тогава трябваше да вземе
за сина тетрадка и молив.
А за рокля все ще дойде време.
Нека само той да и е жив.
Колко пъти върза и развързва
възелчето с белите пари!
А на дните хукналия бързей
с вадички лицето и покри. 
Колко пъти щъркелите горе
на комина свиваха гнезда...

Но синът изучи!
А наскоро
с рокля я зарадва от града.
Цяла от уплаха отмаляла,
тя понечи да направи кръст.
И за първи път пред огледало
се изправи с целия си ръст.
Взря се в потъмнялото си чело.
В шията. В дълбоките бразди.
В оня бистър кладенец край село
тях ли беше виждала преди?

Кожа почерняла като угър...
И по нея роклята цъфти
с тъжни закъснели теменуги... 
Боже, колко скъпо я плати.
И си спомни неживяна младост.
И разбра през бликналата жал,
че денят на тая тиха радост
страшно много беше закъснял.

Нещо я удари безпощадно.
Образът се люшна и разби.
Сякаш в кладенеца беше паднал
лист от разлюляните върби...

Първан С