и цяла вечност само да ви слуша,
човек не сменя лесно свойта кожа
и носи мъка в пазвата си скучна.
Останал сам, обръщайки се важно
по бурена на голата си шия,
той може в тишината да ви каже,
че срам го е във кръчмата да пие
и има дом, дори жена продажна
и с пазвата и днес се забавлява,
а тя за него е безкрайно важна -
какво, че през нощта го изоставя.
Нали и той не и спести тъгата,
когато гледаше сама детето,
като лихвар въздишките и смята
и двете и целувки по небето.
Едно не може да ви каже само:
- Тя моя е, и зла и неприлична!
Ще пие дълго, дълго ще разказва,
но няма никога да е обичан...
Ивайло Цанов
Няма коментари:
Публикуване на коментар