Заровили я баба, но без мен.
Денят бил влажен и студен,
земята – кална, а плачът – унил.
Така било. И сякаш, че съм бил.
Дойдох си подир девет дена.
Пръстта – неслегнала, в пръстта – вретено.
А на вретеното – червен конец.
Наместо кръст и име, и венец.
Пристъпваме към гроба ù несмели,
а после – с радостта на оцелели.
За всекиго от нас е някой друг умрял.
И виж: ядем и пием над разстлания месал.
Ядем от агнето, което тя отхрани
и пием виното – от нея все лозите са копани.
Шишето блясва – както ножът в онзи час.
Не глас на агне – чувам бабиния глас.
Марин ГЕОРГИЕВ
Марин ГЕОРГИЕВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар