Кой не вярва, че плаче небето? Кой нарича сълзите му дъжд? То плака,то плака до дето и морето създаде веднъж. Кой не вярва,че шепне небето? Кой нарича словата му град? То говори,говори с морето и разказва за своя си свят.
Кой не вярва,че гали небето?
Кой нарича ръцете му сняг? То дарява,дарява сърцето и със болка те моли за смях!