КЪЩА

Защо ми е, по дяволите - къща?
Та, в нея нямам кой да подслоня,
мечтите ми със други се прегръщат
и всичко плува в някаква мъгла,

в която бели призраци прошушват:
Какъв си... И защо си - на света?
Ти как можа да си зарежеш кръста,
готов ли си - за тежката цена...
Обичал ли си, можеш ли да плачеш?
Посял ли си дръвче във таз земя?
Дочул ли си рева - на пеленаче?
А знаеш ли как страда любовта...
И още даже... Можеш ли, човече,
да се възправиш с вдигната глава,
да кажеш, че добър си бил и честен,
Родина, че съзнал си - що е тя?
И пак връхлитат хиляди въпроси!
А отговори - липсват, все така...
Усещам, че в мълчанието прося!
Май искам да си върна съвестта?
Затуй не искам! Хич не искам къща!
Но вярвам, че когато там - навън,
ми стане хладно, ти потръпнеш също,
ще я издигна! С теб! И не - насън...

Ангел Колев