но аз поставям следния въпрос:
Да бъде изграден музей на Юда
във близост до музея на Христос.
В музея светят мечове и гилзи,
блестят корони от червен рубин.
Там страшно светят кървавите ризи,
поръсени с музеен нафталин.
И младото човечество минава,
опулено и стреснато пред тях.
Разбрало що е славна смърт и слава,
но не разбрало що е срам и грях.
В музеите срамът стои във сянка.
Сред нея свети мечът на Асен,
но подлият и гузният Иванко
стои във сянката неосветен.
А трябваше да видим как изглежда,
какви са му човешките черти,
защото има сто на сто надежда,
че той отново ще се прероди
в един от нас. Навярно чака сгода,
навярно чака своя Юдов ден,
защото той е също от народа,
родил и кърмил славния Асен.
И нека го измъкнем от забрава.
От черен камък да му вдигнем храм.
Еднакво нужен, от самата слава
дори по-нужен ни е този срам.
Ивайло Балабанов
Няма коментари:
Публикуване на коментар