Нека слепотата да остане в очите.
Глухотата в ушите.
Слабостта в коленете.
Спокойствието в устните.
Но сърцето да не оглушее,
да не ослепее,
да не се изтощи...
Да усеща теб,
да чува теб,
да тупти за теб...
докато се пръсне...
Какво от това, че виждам,
ако не го изживея в сърцето?
Какво от това, че чувам,
ако сърцето ми не го почувства?
Какво от това,
че някой ме докосва,
ако сърцето ми не го
ОБИЧА...

Джалаладин Руми