Аз казах ли ти колко те обичам?
Пропуснах, но пък още имам време.
Забързах се улисана да тичам,
че скоро ще се свършат и вселените.
Не ти ли казах? Много те обичам!
Забравила съм как се изговаря.
Обичане не зная как да сричам,
но зная, че отваря даже Рая.
С обичане къде ли се не стига.
До там, до някъде, дори до Бога.
Разпява се и с него чучулига.
Събуждам се до теб и всичко мога.
Е, знаеш, страшно много те обичам.
(На думи съм ужасно пестелива.)
Прощавай ми, на друга не приличам
и всяка друга лесно си отива.
А аз се връщам, свършиха се вече
безкрайните измислени вселени.
Обичам те и идвам от далече,
но идвам да остана...
тук до тебе.

Николина Милева