ЗВЕЗДИТЕ ПАДАХА КАТО КОШУТИ...

Ще те поканя тази вечер, Господи!
Сама не пия. Мъчно ми е виното.
По често дяволите ме спохождат -
един дори изглеждаше невинен!
Какво да ти налея? Извинявай,
забравих, че си паднал от високо...
Не пиеш?! И не пушиш? Аз пък вярвам
в ненужното добро, и във жестокото.
Такава съм си. Малко темерут съм.
Без мама станах зла и късо плаках.
Звездите падаха като кошути-
сякаш вълк им прекършва гръбнака.
Не си виновен. Не. Не те упреквам.
И татко като взе не ти се сърдих.
За първи път, без него, бях на черква
и чудех се - защо те няма вътре!?!
А как е там, при Теб да питам, брат ми?
На тридесет и седем се пресели
в луксозното ти мезонетно царство...
Синът му? И без него се ожени.
Да сипя, все пак? Имам и шампанско -
остана като кръстихме Алекси.
На две годинки – бум! И литна ангел.
Спокойна съм. При Тебе се премести.
Приказвам си... А Ти мълчиш за трима.
Отлях на пода. Белким ми олекне!
Добре де. Ожаднял си. Пий и вино!
Не ти се моля. Давам за последно.

Павлина Йосева