Продавам самота. Запазена и цяла
обгрижвана и чиста, полирана до бяло.
Познавам я добре. Със нея съм живяла.
Върви в комплект със студ, със тъмнина и болка.
Цената е добра. Печелиш обиколка
на цял един живот, на всеки миг на радост,
на всяка малка гадост.
Разменям самота за седем грама нежност,
за полъх от крило, за морската безбрежност.
за малка щипка трепет, прашинка от магия.
Дарявам самота. Кажете кой я иска?
Не пие. Да вика не и стиска.
Не плаче. Не иска нова дреха.
Единствено убива надеждата в човека.

Автор: Мая Стамболис