че слънцето ще грее почерняло?
Усещал ли си пулса след това –
как бие!А сърцето ти е спряло!
… Докосвал ли си някога ръка,
безсилна да разтвори свойте пръсти?
Усещал ли си чуждата тъга?
И в Бог, и в дявол тъжният се кръсти!
Лежал ли си на голата земя
и чувал ли си как горчиво плаче?
Посял ли си поне веднъж цветя?
А давал ли си дреха на сираче?
Обичал ли си някога жена,
която със упорство се печели?
Целувал ли си жадно във нощта
ти тялото й с устни полудели?
Заспивал ли си вечер с мисълта,
че Бог сред всички тебе е избрал?
Без тия чувства, пламнали в кръвта,
ти просто досега не си живял!
Васка Мадарова
безсилна да разтвори свойте пръсти?
Усещал ли си чуждата тъга?
И в Бог, и в дявол тъжният се кръсти!
Лежал ли си на голата земя
и чувал ли си как горчиво плаче?
Посял ли си поне веднъж цветя?
А давал ли си дреха на сираче?
Обичал ли си някога жена,
която със упорство се печели?
Целувал ли си жадно във нощта
ти тялото й с устни полудели?
Заспивал ли си вечер с мисълта,
че Бог сред всички тебе е избрал?
Без тия чувства, пламнали в кръвта,
ти просто досега не си живял!
Васка Мадарова
Няма коментари:
Публикуване на коментар