самоуверени‚ самолюбиви‚
които дишат въздух нажежен‚
които пият и не се напиват‚
които ни желаят на часа –
и на часа забравят‚ че ни има‚
които ни измъчват и насън
като съдба необратима.
След тях остава стъпкана трева‚
порои сухи‚ дъх на изгоряло
и дълго‚ много дълго след това
душата ни боли и тялото.
Додето тихо дойде оня мъж
със длан като прохладен лист над тебе –
и ти прозреш накрая изведнъж‚
че доброта ти е била потребна...
Станка Пенчева
Няма коментари:
Публикуване на коментар