вторник, 3 ноември 2015 г.



Широколистна самота.
Успявам да се скрия в нея.
Запаленото изгоря,
но продължава в мен да тлее.
Душата хълца. Пие миг,
след който вече не е цяла.
Изреченото ѝ простих.
Тя всичко беше премълчала.

Няма коментари:

Публикуване на коментар