Понеже ми се пръсна ореола
(да, онзи на светицата добра)
в една пробита безполезна лодка,
заседнала във пясък и в тъга,
понеже ангелските ми криле безшумно
окапаха до голо, до провал,
понеже всичкия тютюн изпуших
до черно и свистене в дроба бял,
понеже водката не беше силна
да ме разплаче и разсъблече,
понеже неизменно се повдигах,
когато ме обиждаше джудже,
понеже от мъжете оглупели
от плът и вино, его и пари,
запомних само онзи закъснелия
с разплакани от гняв и страх очи,
сега вървя по – гола и от охлюв,
готова и за клада, и за храм.
И знам, че някой с камък от тълпата
ще бъде пръв. Но после ще е сам.
Мария Лалева, "Не съм ви ближна"
Няма коментари:
Публикуване на коментар