ИЗГУБЕНИ В ПЪТЕКИТЕ НА ДНИТЕ,
обрасли с подивяла самота -
все търсиме на някого в очите
искрица споделена топлота.
Жадуваме в прегръдка да се скрием,
когато във душите ни вали...
Но плаши ни любовната стихия...
Защото после... може да боли.
Създаваме приятелства нетрайни -
горчиво бягство от самите нас.
Споделяме самотните си тайни.
Не различаваме любов от страст.
Запълнили сме дните си, но вечер -
на масата за двама - празен стол.
И болката отляво - безсърдечно
лекуваме със чаша алкохол.
И скриваме очите си дъждовни
зад тъмни очила, и малко смях...
Спестяваме си мъката любовна.
Спестяваме и любовта. От страх.
Гълъбина Митева
Няма коментари:
Публикуване на коментар