неделя, 3 януари 2016 г.

КОГАТО МИ Е СТРАШНО МЪЛЧАЛИВО




Когато ми е страшно мълчаливо...
Прегръщам те наум.Наум ти казвам,
че имам нужда от теб.До безпомощност.
Целувам наум очите ти привечер.
И после отново.И още... и още...
Наум се вплитам в тебе.Неделима.
Съзвездията се разлитат в необята.
Повтарям ти наум,че те обичам.
Обичам те наум...почти до святост.
Намирах стъпките към тебе...Трудно.
По  разни кръстопътища се разпилявах.
От лунна тишина си правех изгреви...
Сега наум...във теб се приютявам. 

caribiana
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар