Искам някъде теб да те има...
Във една заснежена гора,
в малка къща с горяща камина
и с прозорче със ледни цветя.
Да ни свети единствено огъня...
А в ъглите,в стаения здрач,
да затулим излишните спомени,
скрили в себе си всеки наш плач.
Да се влюбя във тебе безпаметно,
не от виното,просто така...
И да зная,че даже след зимата,
ти ще пазиш за мен любовта.
А в камината огънят пръска
малки,жълти,искрящи звезди.
Открадни си от моите устни,
потопи се във мойте очи.
Искам някъде теб да те има...
Та дори и през триста морета.
В една зима... Някъде там...
И дълбоко,дълбоко в сърцето ми.
caribiana
Няма коментари:
Публикуване на коментар