Този път е дълъг като сън,
в който някак все не те достигам.
Може би така е по-добре.
Губейки се в тебе... се намирам!
Падам от един измислен връх,
но пък на крака се приземявам
и се уча да обичам до без дъх...
И се уча да не притежавам!
Виж ме - малък, къс Живот...
Трае колкото да се усмихнеш.
Другото е блудкав монолог,
адски драматичен... и излишен.
Важно ми е просто да вървя,
даже с риск съвсем да се разминем.
Страшно дълъг път е любовта,
но си струва,ако краят е взаимен!
Катерина Кайтазова
Няма коментари:
Публикуване на коментар