СУТРЕШЕН СНЯГ

Той роди се във осем.
Във девет се влюби.
Във десет почти остаря.
Край велико прозрение мина на косъм –
в единайсет.
В дванайсет умря.

Във един го зариха,
в два светът го забрави,
в три друг купи ненужния гроб.
Точно в четири гладните псета се сбиха
за три кокала
в мръсен вързоп.
В пет се спусна мъглата,
в шест светът се задави,
в седем всичко съвсем опустя.
А от осем до осем сняг валя над земята
и затрупа със бяло
смъртта...

Владо Любенов