АНАПЕСТ ЗА ГЛУХИ

Плисна дъжд. От дъха му тревата се сепна.
Потрепери от корен –
женихът дойде.
Светлината набъбна в смълчаните клетки
и потегли нагоре с очи за небе.

А градът през асфалтови вени изтича,
и ръмжи, и се сърди,
не чува градът.
Страховете си стиска. Затваря пестници.
Под чадърите глухите хора вървят.
Вън вали по Гергьовски. Земята се къпе.
Мие рани –
вълчица след зимния студ.
А кога ли ще плисне порой непоканен
през човешките калища – пролетен луд.
Да заблъска сред пластове тъмна отрова,
от кръвта да изчисти гласа на страха,
да зашляпа човекът през локви на босо
и да чуе как расне трева под дъжда.

Лили Качова