В ЗЕЛЕНИТЕ ОЧИ НА ВЕЧЕРТА

В ЗЕЛЕНИТЕ ОЧИ НА ВЕЧЕРТА,
в студените сълзи на Самотата...
В неоновия блясък на Света,
в горещите пътеки на Земята...

Във порива за обич на кръвта,
в горчивата прегръдка на тъгата...
В посоките на птичите ята,
в загадъчния профил на Луната...

В разкъсващия сетивата стон
на полунощна, много тъжна птица...
В предчувствие за звъннал телефон,
в зърната на антична броеница...

В предесенно смълчаното лице
на тръгналото към септември лято...
В дълбокото на моето сърце,
в застиналата дръжка на вратата...

Навсякъде те търся... Но мълчи
в прозореца ми нощ несподелена...
А си забравил толкова очи
в небето! Милиарди! И зелени...