РЪЦЕТЕ И СЕ ЛЮБЕХА СЪС ПТИЦИТЕ

Разстреляха я с камъни. Защото
тя беше хубава като измислица.
В устите им сто дявола пустосваха.
Ръцете ù се любеха със птиците.

Тя боязливо идeше към църквата
като молитва, гола. Закъснявайки.
Очите ù в очите им се блъскаха.
Винеше се... А тях ги оправдаваше.
Убиваха я бавно като вещица.
На клада от омраза и от завист.
Кръвта ù тънко капеше. Безгрешна.
И светеща... И по-красива ставаше.

Павлина Йосева