Обикновено те разстрелват, без да питат.
Тогава, ако оживееш, просто ставаш
и тръгваш. И подсилваш митовете,
че кривите дървета оцеляват.
Тогава в теб се настанява вярата,
че има Смърт, но и живот във нея
и, който е нарочил тялото ти,
ще трябва сребърен куршум да лее,
защото с камък калпав дух не се уцелва –
ще трябва много точно да се мята.
Те – камъните, те напукват като делва,
хилядолетия лежала под земята,
и заприличваща в годините на нея,
с патѝната добра на вековете.
Лавини кал над теб да се излеят,
ще завали – ще те пречистят дъждовете.
Светла Гунчева
Няма коментари:
Публикуване на коментар