ПОД ШИПКОВИЯ,НИСЪК ХРАСТ НА ДНИТЕ

Под шипковия,нисък храст на дните -
душа съм скътала,крило съм свила...
На зазоряване - броя бодлите,
в плътта ми остри връхчета забили...
Броя сълзите бистри на Земята,
които хората "роса" наричат...
Говоря на Езика на Цветята -
най-простия в Света език - "ОБИЧАМ"...
Бодлите шипкови - събирам в шепи.
А по кръвта - отровата пулсира...
Боли ме,че очите ни са слепи.
Боли ме,че Светът не го разбира.
Светът копае нефт.Копае злато.
Омраза сее.И войни подклажда.
О, с колко смърт е бременна Земята!
А още ражда хляб.
И обич ражда.

Гълъбина Митева