СУША

Сушата свири…И под странните звуци реката
наостря уши.
Вцепенена, тя слуша как Сушата пие водата
и оголено, сухото дъно пращи.
Как душите на рибите скачат във танца безумен,
тъй наивно поели с последния въздух смъртта…
И посипани с люспи, огледалните камъни лумват…
А пък Сушата гледа отгоре и свири с уста.
Сушата свири…И дървото със корени блъска,
чува как се напуква под него земята без вик,
как сърцето слънчасало на замрялата птица
се пръска,
и тя литва, но само за миг.
Как се сипят отгоре като зрели черници
почернелите бръмбари върху сгърчените листа…
А приседнала тихо под дървото безптиче
гледа Сушата всичко и свири с уста.
Сушата свири…И сипеи голи извиват
изсушени лица към небесния празен таван.
Белият зъбер глава в раменете си свива,
от бодли на умираща шипка издран…
Сушата свири…Вече нищо не трепва край нея.
Без душа е замрял във краката й боси света…
А пък тя е забила пети и във такт се люлее,
и свири безгрижната Суша, и свири с уста.

Валентина Радинска