Защо си позволи размътен залез
и после даде своите крила
на тъжните ръце на антикваря?
Следобедният дъжд не е потоп,
след който да проклинаш боговете.
Когато падне есенно листо,
земята потреперва. После свети.
Свети и ти! След всеки земетръс.
Когато и душата се размести,
не бързай да покриваш всичко с пръст.
Най-редките неща се случват често.
Това, което помниш, беше ти.
Това, което си, не те познава.
Една тъга дълбае и блести –
и само ти познаваш я такава.
За други тя е само тих момент.
Въздъхнал камък. Облачна карета,
в която ти пътуваш, уморен
към мястото, продаващо крилете ти.
Мартин Спасов
Няма коментари:
Публикуване на коментар