Зад прозореца греят петунии.
Като някаква малка дъга са.
Допирам чело до стъклото
и го изпотявам със дъха си.
После в това кръгче от пара
рисувам си слънце. С лъчи.
С усмивка, с носле и със вежди
над двете кръгли и учудени очи.
Зад него просветва Светът.
Един самолет се промушва.
Добро утро, небе! Аз съм тук -
едно перце във шепите ти сгушено.
/Caribiana/
Няма коментари:
Публикуване на коментар