Ще те открия някога пак там,
в света на моята измислена реалност,
когато ти ще бъдеш много сам,
а аз отново ще съм твоя тайна.
Ще заблестят покрити с лунен прах
усмивките ни, вече остарели,
косите ни, посипани със сняг,
и чувствата ни, малко закъснели…
Ще се отрони сигурно сълза,
а после тихо с теб ща се прегърнем.
Аз ще си тръгна пак сама в нощта,
но може би в съня ти ще се върна.
Таня Симеонова - ambarr
Из "Приказки за добър ден"
Няма коментари:
Публикуване на коментар