В мен е толкова, толкова тъжно,
че усмивките плачат в ъглите,
а смехът ми подскача в окръжност
като луд, изоставен скитник.
Във очите ми няма нищо.
От сълзите остана солта.
Аз съм само едно пепелище
на искрите, които бях.
Ако някъде има жарава,
тя навярно е чак под петите.
А мечтите ми - нестинари
преминават отгоре. Сърдито.
Аз съм толкова тъжна, че вече
чак забравих защо тъгувам.
И съм много, много далече.
И не зная дали съществувам...
Caribiana
Няма коментари:
Публикуване на коментар